Здравен сайт за човешкото общуване, любовта и секса

За политика може да се съди по взаимоотношенията му със семейството 

Точно обратното – личният живот ги разтоварва, когато имат хубава любов, когато се чувстват добре с партньора, това е нещо, което те прави човек отново. Това е за отговор „не”, не им пречи от тази гледна точка, че и те са хора като нас. И те обичат и те имат нужда от любов, от ласка, от топло рамо, от топла прегръдка, целувка, това ги кара да бъдат още по-жизнени в професията си. Това е от една страна. От друга страна те са под прожектора на тази своя известност и са винаги в полезрението на всички хора. Едно е, когато си сред хората, друго е, когато си малко по-горе и без да искаш се наблюдава и най-малкия ти жест, стават обект на обществения интерес. От тази гледна точка им пречи. Защо? Защото това е нещо много интимно, много лично, много човешко, аз мога да харесвам теб, мога да харесвам друго момиче и могат да кажат например този е тръгнал с тази, а тя не му подхожда или пък обратното. Отрицателното прожекторче му пречи. Той просто не може да се отпусне, не може да се обесни в любов, без това да стене известно и да започне да се коментира и за съжаление често се коментира от отрицателна гледна точка.

Личният живот си е личен, нямаме право да го обсъждаме. Но пък журналистите – щом е известен, трябва да се обсъжда. Всеки си има различна гледна точка. Моята гледна точка е следната – че пречи и не пречи. Въпросът е, че не пречи тогава, когато ти умееш като известна личност да отделяш кесяревото кесяро и божието божие. Да не ги бъркаш нещата. Не чрез твоя личен живот да си правиш кариера, както едно момченце сбъркано да си слага задника на билборди. И всъщност какво става – на преден план излиза неговият личен, интимен живот и това му прави реклама в професията. Ето, това е сбъркана работа. Аз мога да съм си добър хирург или журналист, но моя личен живот аз не го слагам напред като реклама. Точно това е криворазбраната цивилизация. Аз мога да съм много добър футболист, но като футболист, а какво си правя в леглото си е моя работа, стига да не навреждам на другимо с това и стига да не парадирам с него.

Имате ли впечатления някой от политиците да е по-разкрепостен?
Политиците са една нова прослойка в днешния ни живот. Казвам прослойка, част от нашето общество. Те преди промяната не бяха политици, а чиновници, назначавани. Това беше и в народното събрание и не бяха толкова под прожекторите, защото тогава властта ги делеше с кордон в прекия и преносния смисъл. Те си имаха отделно място, където да живеят, отделно място, където да ходят лятно време на море, така наречените вили на ЦК, там не можеше и пиле да прехвръкне, камо ли журналист. Тогава техния живот, чисто човешки, беше под прикритие, те бяха изолирани от обществени прожектори, а и не можеше да се пише, защото имаше цензура.

Сега политическата прослойка сама иска да е под прожекторите, за да има известност, за да има популярност и пак се намесва тук криворазбраната цивилизация, пак някои политици парадират с личния си живот и т.н., за да бъдат известни, независимо, че този личен живот им показва и кирливите ризи. А що се отнася за някой по-разкрепостен. Зависи от човека. Личността в човека. Аз казвам, че не са важни първите седем години, а първите седем прочетени книги. Т.е. ако ти имаш обща култура, която включва добро възпитание, включително и сексуално възпитание, ти ще знаеш как да се държиш. Думата разкрепостен тук означава това  дали аз не съм задръстен, не съм затворен, не съм чужд на човешките чувства, така разбирам аз думата разкрепостен. И според мен тези политици, които не в смисъл много разкрепостени, а които не са задръстени, точно тези са добри политици, защото те чувстват. Няма го автоматизма в политическите си разсъждения, той чувства. Един човек, когато чувства, той е добър в професията си. Няма значение дали е политик. Има и такива политици, които са добри. Защо? Защото те си държат на семейството, държат на жена си в семейството, на децата в семейството. Тук думата семейство излиза на преден план. Защо? Такова е общественото мнение по целия свят.

Когато един човек има добро семейство и е добър баща и е добър любовник в това семейство, той е и добър като политик. Той е добър защото, казват, че семейството е част от обществото и ако не можеш да вържеш едно семейство и нямаш дом, ако нямаш чисто човешки чувства в това семейство или пък нямаш жена на семейни начала, то тогава ти си един самотен човек, а самотният човек е нещастен. А за да управляваш една държава или да управляваш една партия добре или един район или град ти не можеш да си нещастен човек. Ти трябва да си щастлив за себе си, за да направиш и другите щастливи. Ето защо когато ще има кандит-президентска кампания или такава за народни предстватели или пък за кметове, не малка част от хората ще оценяват кандидатите във връзка с това, което казах. По това до ли до теб или с теб или зад теб стои още някой и този някой е твоята приятелка, твоята съпруга или твоето семейство, а не си самотен. Самотен е равно, не искам да я употребя тази дума, но няма как, равно е на некадърен. Жените или мъжете са по-притестнителни относно огласяването на техните връзки?
Аз бих казал, че е еднакво притеснително. Особено тогава, когато това може някак си да скандализира хората около теб, хората, пред които си ти като политик, защото в политиката има едно изискване, че трябва да бъде с чисто минало и ежедневие и с чисто бъдеще, чисто в онзи аспект, че не е излъгал никой, не е ограбил никой. В това излъгал и ограбил друго човешко същество дори в интимните взаимоотношения. И тук трябва да има чистота – и в интимните взаимоотношения. Една честност – „не те харесвам –довиждане” или „харесвам те –искам те”, а не „използам те като носна кърпичка и те хвърлям, искам нещо по-хубаво”. Чакай малко, човешкият живот не е детска градина, чувствата не са играчка.

Редно ли е определени медии да се бъркат в нещо толкова интимно?
И да и не. Медиите са коректор. Редно е да се бъркат, тогава когато има нещо, което не е както трябва в този човек и в интимния му живот, но до толкова доколкото да не го наранят. Дотолкова доколкото да кажат – ето го този човек се представя по един начин, а всъщност другото му лице в интимния му живот не е такова. Я си представете един педофил, или един садист или един, който търгува с жива плът. Има и друго лице и затова тази корекция трябва да я има, но всичко си има мярка. А не нещо станало – някой срещнал някой в „цъфналата ръж” – имаше едно такова стихотворение, примерно срещнали се двама приятели, той е приятел на този политик, поговорили са си, прегърнали са се или пък срещат се на улицата, не са се виждали много време и се прегърнали и хоп медиите – „Тук има нещо”. И какво има? Е, вероятно, може би…. А една лъжа повторена сто пъти, става истина.

Ето тук трябва да е не автоцензура, а един разумен, човешки контрол на това, което пишеш, на това, което показваш. Защото това нещо е като ефекта на доминото – изведнъж ти пускаш някаква идея и тази идея става истина, но дали е така. Не случайно в големите сериозни вестници и телевизионни канали тази информация трябва да бъде подкрепена най-малко от три независими източника, тогава тази информация, каквато и да е тя, вижда бял свят. Ето това са сериозните медии, а не жълтеникавите. Може, но да се простира в рамките на вица, на закачката, пък било тя и еротична закачка, но не да се прекрачва прага и да лепваш един мръсен етикет на човек, който не го заслужава, а не търсене на комерсиалното, сензационното и утре този човек ще е нещастен за цял живот, а всъщност е нямало нищо такова. Какъв е ефектът върху хората от преекспонирането на сексуалните отношения в рекламата, в телевизията и въобще в медиите?
Винаги го има махалото на едната и другата крайност. Това, за което, според мен, е предназначена медията, е да подсеща днескашните хора в това забързано време, в което няма време за нищо, да ни подсещат, че сме хора, че има природа в нас по отношение на нашата сексуалност, а не да се превръщаме в роботи. Механични роботи – това, това, това и това и край – няма време за нищо.

Ти си човек и ти трябва да любиш и да бъдеш любен, но не да преекспонираш сексуалността непрекъснато. Това убива еротиката. Не случайно казвам, че в онези диви племена в джунглата, които по цял ден са голи, за да правят секс, трябва да се облекат. Добре загатнатата голота е тази, която възбужда. Но ако ти всеки ден пренасищаш сетивата на един полово зрял човек…. няма предаване, в което не се говори за секс, няма вестник, който да не пише за секс, а не само това, а и се правят такива фантазии или пък мощни ерекции или мулти оргазми, които нямат нищо общо с действителността, просто се изопачават истинските неща. Ето тук е грешното – това преекспониране и изопачавене на истинските неща в интимните взаимоотношения между един мъж и една жена. Секс означава цепя на две, разполовявам, аз му казвам любене, правене на любов и полово общуване.

От това преекспониране не се ли появява риск от изкривяване на морала?
Не точно на морала, а някак си да забравяме моралните задръжки. Някак си да пристъпваме без да имаме нашата разумна преценка. Всяка една човешка дейност има няколко етапа – възниква борба на мотиви „за” и „против”, вземане на решение и постигане на целта. Мотивът „за” и „против” го няма, а те са моралът, етичната  страна на нещата. Аз когато обичам един човек ще спечеля любовта му и тогава ще правя любов с него. Ще спечеля обичта му, защото сексът е даване и получаване, а не айде сега правиме секс, сутринта се запознаваме. Какво правим тогава? Те дори животните не го правят това. Те си имат опознаване, свикване, ухажване и тогава. Ние по-добри ли сме от животните? Разбира се, че сме животни, но социални животни, има разум при нас. Не бива да има само разум или само чувства, трябва тези неща да са заедно.

Какво мислите за новото предаване „Островът на изкушенията”?
Това си е конкуренция между различните телевизии. Едните правят „Сървайвър”, другите „Островът на изкушенията”. Нещата са нагласени. Няма я естествеността. Дай ще хванем една група хора, ще ги сложим при едни обстоятелства и ще ги чакаме да правят секс, ще ги караме даже. Но чакайте сега, какво правим ние тук? Значи ли това, че ако сме в един офис една група хора мъже и жени…. разбира се, че ще има харесване, симпатии и т.н., но не основното е това. А в предаваното основното е това. Това ще го нарека сексуален концлагер и после хоп, прави се някак си сензационно да го вижда цяла България. Не съм този, който трябва да одобрява нещо или не, но си казвам личното мнение, дали ще го одобри художествения съвет на тази телевизия или не, това не е моя работа. Моята работа е само като човек, като гражданин, мъж, любовник, съпруг, баща, дядо и всички тези човешки неща, които са в мен, да кажа от сърцето си, от разума си, заедно, това дали е добро за мен или не, а не за другите. Нямам право да се намесвам в личния живот на другите. Който иска, има си канал, ще го гледа. За мен това е един сексуален концлагер.