В нашата българска народопсихология някак си съвсем несправедливо се абсолютизира самото полово сношение, като най-важното в общуването между мъж и жена. Макар да е за добро в живота, то носи много пакости. Защото в това абсолютизиране има една непременност! И ако непременно по ред причини не се случи точно това, то се смята, че полово общуване не се е състояло! А се пренебрегват взаимното галене, милване и целуване и ред още начини на сексуална взаимност при полов контакт. И според мен при тази ситуация потърпевши са и двамата партньори! Но днес искам само да кажа, че не бива нито мъжът, нито партньорката му, да предопределят как точно ще протече половия контакт помежду им. И така връщаме се при самия коитус. Поетът пише: В миг Демонът почувства рая, Прегърна вечната жена. И с нея литна към безкрая. Окъпан в лунна светлина. Не съм сигурен, че намирам нужния цитат, но точно е чувството, което поетът описва и което всички мъже изпитват в мига на това свое проникване там. Нищо, че поетът го отъждествява, като демон! А героинята на Мопасан в разказа му „Ласките” споделя с любимия си мъж: „Аз не знам дали ви обичам, но ми е приятно да бъда със Вас!” Ето защо в литературата има едно златно правило – романът може да се смята за завършен само когато писателя постави мъжа и жената в леглото. Точно за това философът Еразъм Ротердамски нарича леглото „свято място, където става ликвидирането на всяка неприязън, спор и досада между мъж и жена и там всичко трябва да бъде приятно красиво и весело!”. От научна гледна точка на сексологията като медицинска наука половото сношение има своите две фази: фрикционна и оргазмена. Фрикционната фаза започва определено с поставянето на члена във влагалището и следва извършването и от двамата партньори на своеобразни движения – фрикции, при което половият член се движи в посока напред и назад във влагалището на партньорката. По това време ерекцията на мъжа е напълно изразена и трябва да се има предвид, че големината на половия член при различните мъже практически се изравнява, като по-малкият член се увеличава повече, а по-големият – по-малко. В тази фаза, при жената се образува описаната от американските сексолози Мастерс и Джонсън така наречена оргазмена маншета на влагалището й, която по своеобразен начин обхваща извършващия фрикции в него пенис. Това засилва и при двамата партньори половата им възбуда и улеснява значително настъпването на следващата оргазмена фаза на половото сношение. И тук нещо още по-важно. По този начин става своеобразно приспособяване на влагалището към размерите на половия член. Ето от къде идва често споменаваната иначе фраза: „Размерът няма значение”. Но аз бих допълнил – няма, ама само при една добре възбудена предварително за полово сношение жена! Защото в тази фаза има една усилена секреция на така наречените Бартолинови жлези, които овлажняват достатъчно добре женските гениталии и партньорката изживява комфортно фрикциите на половия член в нея. | Тези фрикции не носят болка, а удоволствена наслада. Клиторът на партньорката също има удоволствието да се „включи” в телесния контакт поради набъбването му и повдигането му напред и нагоре. Какво още за тази фаза? Разбира се, че непременно ще стигнем и до така наречените пози, но преди това няколко думи за това дали ще бъдем на тъмно или на светло и дали ще сме голи, както майка ни е родила, или пък ще бъдем облечени, като че ли ще ходим на екскурзия до Северния полюс. Вижте, дами и господа, половото сношение е своеобразно чувствено общуване между двама – всеки със своите вкусове, предпочитания, желания, настроения и ако щете, притеснения, за това как ще се представите пред другия и как ще бъдете възприети от него. Готови рецепти, поне в началото на половия живот на една двойка, не може и не трябва да има. Точно така – нужно е още малко време за достигането на предварителното отпускане при полово сношение, за да може това да става без притеснения. Нужно е и време, за да се открият най-подходящите пози за секс, а също, за да се изработи своеобразен синхрон между двамата при извършване на самите фрикции в секса и т.н. Важното е обаче да се знае, че в секса, за да получиш, трябва да дадеш и ти. Ето разковничето за тази фаза. Ще рече, че трябва да припомня още веднъж максимата, която няма да се уморя да повтарям, докато съм жив: в секса всичко е възможно, всичко е нормално и всичко е добре дошло за взаимното удоволствие, стига и двамата да го желаят и никой да не насилва другия – физически и психически за това. В секса може да има свян, но не и срам! В секса може да има свян, но не и срам! Ето, че стигнахме до голотата. Която и да е от световните религии – християнство, юдаизъм и мюсюлманство, отхвърля човешката голота при половото сношение. Да ама не! Голотата в секса е от голямо значение за събуждане на половото желание. Но не пълната, а загатнатата. Примери за това колкото щете. Друг е въпросът, че истинското сливане на две жадуващи се едно друго човешки тела при едно полово сношение е възможно само при пълната голота на тези тела. Това както в конкретен, така и в преносен смисъл ще рече – Ева и Адам са били абсолютно голи в райската градина, и са били безкрайно щастливи, докато не са разбрали това и не са започнали да се срамуват поради голотата си. И затова след като са „изяли ябълката на познанието”, дадена им от змията, са били изгонени от рая! Иначе казано, в голотата ни тогава, когато тя трябва да е налице в подходящия интимен момент, на подходящото място, няма нищо срамно и неестествено. Нека тогава да бъде възприемана от нас, като нещо божествено в самите нас! Та така, дами и господа, изборът за голотата по време на едно полово общуване оставям на самите вас, защото понякога голотата е задължителна, но понякога не трябва да е чак толкова задължителна! А сега – две думи за светлото и тъмното по време на секс! Вижте, светлото и тъмното са двете страни на една монета, зависи кой как я предпочита. Мъжете, да си го признаем, предпочитаме коитус на светло, защото е казано, че мъжете обичаме с очите си! При жените нещата не стоят точно така – даже светлото при секса ги плаши, разсейва, пък ако щете, и ги подтиска и тревожи. Тогава – истината пак е някъде по средата! |