И този разговор ще започне с един въпрос: Дами и господа, знаете ли какво е гъделичник? Една позабравена от днешните поколения дума, но много значеща за нашите баби и дядовци! Струва ми се, че и друг път съм се спирал на нейното значение при срещите си с вас, но ще се повторя и то без никакво притеснение. Неотдавна в кабината ми за консултации ме посети една симпатична дама, на около 30 години. В разговора тя сподели с мен, че има щастлив брак, две много жизнени деца и грижовен, внимателен и любящ съпруг, с когото са заедно вече над 10 години. Ала проблемът е, че при нея отсъства оргазмът в интимния и живот, въпреки че тя самата смята себе си, а и близките я възприемат като много жизнена и темпераментна жена! Като начало половият живот помежду им започнал добре, тя не спираше да хвали съпруга си, като интимен партньор. Ала чаканият от двата оргазъм по време на секс и досега не бе се случил. След време, като не потръгнали нещата, съпругът и обвинил най-напред себе си, смятал, че нещо с размерите при него не е наред или пък, че е много бърз при свършването си в секса. Посетил сексологична консултация и там му разсеяли съмненията. Тя самата се обърнала за помощ към лекар специалист, но гинекологичния й статус бил напълно нормален. Ендокринните изследвания пък отхвърлили всякакви съмнения за такива смущения у нея. Тогава провела психотерапевтичен курс – и пак нищо. - И така, г-н докторе, след всичко това съпругът ми започна да ме упреква, че не го обичам достатъчно силно, а лично аз вече мисля, че всъщност съм една фригидна жена! Тя произнесе тези слова със сълзи на очи. И питам се аз, има ли право тази съвсем нормална във всяко отношение жена да сипе през сълзи тези упреци към себе си? Нека си припомним разликата в природните дадености на физиологичната изява на мъжката и женската сексуалност. При мъжа всичко е предварително заложено и е на основата на вродени неврофизиологични рефлекси и след половото съзряване възбудния процес протича съвсем спокойно, като максимумът му е свързан с изпразването на семенната течност. И тогава настъпва и психичното удоволствено преживяване – неговият оргазъм. Ала нежният пол трябва да се научи на това изживяване, или пък, както сочат редица психолози и сексолози, тя трябва да бъде научена то партньора си! Вижте, ключовите думи тук са уча, научавам. И според мен много важно е за едно добро научаване в тази насока условието, което непременно трябва да се спази. А то е, че процесът иска време, упоритост и търпение, както и добро познаване на същността на изучавания материал и от двамата партньори. Та във връзка с това сега ще кажа няколко добри думи за този гъделичник. Всъщност това е една много важна ерогенна зона на жената, по научному наречена клитор. Орган, аналогичен по строеж и инервация с пениса на мъжа. И той като мъжкият пенис си има своите пещеристи тела, чрез които при възбуда еректира, и клиторът си има своята главичка, богата на нервни окончания. Само дето при различните жени, също както и пенисът при различните мъже, има различни къде по-малки, къде по-големи размери. В повечето случаи той е скрит в началото на срамните устни и така не се забелязва и не му се обръща никакво внимание, както при любовната игра, така и по време на самото полово сношение. А трябва, и то е непременно! Защото клиторът до много голяма степен е „виновен” за получаването и изживяването от жената на онова сладко нещо, наречено оргазъм. Ето защо нашите баби и дядовци съвсем на място и то многозначително са го наричали гъделичник! И сега, както си му е редът в такива статии, трябва да цитираме данни от анкетни проучвания. И така от една анкета, проведена сред достатъчно на брой жени, за да има статистическа достоверност, на възраст между 30 – 35 години, семейни, 15 на сто от анкетираните сочат, че са се научили да получават оргазъм още в юношеството, чрез мастурбиране с клитора си. По-късно, когато започват половия си живот, почти винаги при сношение изпитват оргазъм. | Друго група, около 30 процента от анкетираните, сочат, че са започнали да получават оргазъм в началните години на половия си живот при самото сношение, но пак чрез стимулиране на клитора от страна на партньора им. Трета група – 35 на сто, признава, че са получили оргазма си чак след първото или даже второто раждане, като механизмът за получаване на оргазма е предимно клиторен, но вече и по малко влагалищен. Същественото тук е, че още когато са раждали тези жени, клитора им е заемал една висока позиция по местоположението си, по-точно, доста е отдалечен от входа на влагалището. И така при полово сношение той, образно казано е „забравен” от партньорите и не е бил удостоен с необходимото внимание за стимулация, която му е нужна. Съвсем естествено оргазмът на жената не се е получавал или по-точно е отсъствал при половото сношение. След първото или второто раждане на такава жена по съвсем естествен път тазът й се разширява, за да се разширят родовите пътища за всяко следващо раждане. В резултат на това анатомично клиторът слиза по-надолу, току до входа на влагалището. И както се казва всичко си идва на мястото! И още нещо, порочно е да се дели получаването на оргазъм у една жена чрез клиторен или влагалищен тип, и в една следваща наша среща ще се убедим, че става въпрос за едно и също нещо. Но това тогава. Защото получаването на блаженото изживяване на жената може да дойде от стимулирането на нейните ерогенни зони, и не бива, даже е кощунство, да се вкарва получаване не женския оргазъм в норми и правила! И сега моля ви се, да не се стресирате. Около 20 на сто от анкетираните семейни жени на 30 – 35 годишна възраст споделят, че не получават оргазъм при полово сношение с партньора си. На сега де, какво има тук? При много малък процент от тях причината е едно хормонално заболяване. Още по-малък ще бъде процентът и на тези жени, които не получават оргазъм поради психични проблеми, породени от други, а не сексуални причини. И остава една немалка група жени от тези 20 на сто, част от които ще споделят, че по време на сън сякаш нещо се случва с тях и те преживяват тази тръпка, но само като сънуват нещо в стил XXL. Но на яве не изпитват абсолютно нищо. Други от тази група, след настоятелно питане, изчервявайки се, ще си признаят, че много рядко, някак си случайно, в топлата вана или пък под топлия душ и то без да искат, докосвайки се в областта на клитора, са почувствали нещо много приятно. Но това съвсем не е точно онова, което са им казвали или пък са прочели, че трябва да се нарича женски оргазъм. И още нещо много по-тревожно и притеснително. Как така те, веднъж преживели го и запознали се съвсем конкретно с начина на получаването му, биха посмели да си помислят, че трябва да си го направят пак така сами, а и по-после да си го поискат да им бъде направено от техните сексуални партньори? Сакън, какво ще се помислят партньорите им, в случая техните съпрузи! Нищо че живеем вече в XXI век! Както се казва, о, свещена простота! Ето защо, преди да се правят всякакви заключения, че една жена не може да получава оргазъм и да се търсят причините за това, като експерт – сексолог смятам, че тя трябва да намери време да остане насаме със себе си. Това първо. Второ – тя внимателно да се разгледа и да види точно кое къде е, да пипне и да погали всяка част на тялото си, за да установи тя самата къде й е най-приятно да получава милувки и интимни нежности. Трето – по-нататък да се помъчи да свърже приятното от допира с възбуждащи представи на сексуалната си фантазия. Образно казано, да се научи да осъществява сексуално самостимулиране, което, ако искате наречете мастурбиране. Само ще е от полза една жена да открие себе си за секса. После тя, заедно с партньора си, да включи тези ритуали лека-полека в половото общуване помежду им. И тук е особено важно неговото сътрудничество, направено с много разбиране и такт. Защото според най-големия познавач на женската душа, френския писател Оноре дьо Балзак, „за своя съпруг жената е това, което той е направил от нея”. |