Един поет бе казал: „Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, в които спира дъхът ни.” Според мен моментът, в който дъхът на човека сякаш замира, е оргазмът. Библейската легенда ни разказва, че някога Ева и Адам са били изгонени от райските градини, тъй като, съблазнени от змията са яли то ябълката на познанието. И не само са били изгонени от дядо Боже, но са били прокълнати. Като за Ева и нейните дъщери проклятието е да раждат децата си в трудност и мъки. За Адам и синовете му не се споменава нищо. Лично аз смятам, че това всъщност е да свършват бързо в секса, за да не се наслаждават на него, нещо повече – чрез това да лишават партньорките си от сладострастни преживявания. През 50-те години на миналия век американския сексолог Кинси твърди, че три четвърти от мъжете достигат до оргазъм още в първите две минути, а при не малка част от тях изпразването се осъществява в първите 20-30 секунди. И така факт е, че има проблем в разминаването на оргазмите на мъжа и жената. В същото време съвременните жени държат вече да си получават своята чувствена наслада в секса. Ето защо има един непрекъснат стремеж към едно удължаване на времетраенето на половото сношение и оттук - до получаване на една по продължителна наслада от секса. И този стремеж е доста стара мечта на човешката цивилизация. „Важен е пътят, и то колкото се може да е по-дълъг, а не само стигането до целта на това пътуване”, това е една древна китайска сентенция. И тя е постулат още в древните религиозни схващания и учения като дзен будизъм, йога, а се среща и в и някои съвременни ислямски религиозни течения. Според тях несъстоялото се изпразване на мъжа е много висша и благородна цел! И пътят към постигането на това божествено състояние преминава през изключителна самодисциплина, основана на различни техники. В резултат мъжът при едно полово сношение умее да преживява само едната основна съставка на своя оргазъм – психическото си удоволствие, без да има налице неговото изпразване. И всички тези религиозни тенденции имат една философска основа – „силата на спермата”. Тук се твърди, че най-важната и жизненонеобходима сила за организма на един мъж в неговата семенна течност. Всичките те са на мнение, че е възможно мъжът да се усъвършенства така, че при полово сношение неговата спермена течност да не излиза от тялото му, а да се връща към неговия мозък, откъдето тя всъщност произхождала! Чудно е, нали? Още в древна Елада бащата на медицината е твърдял, че спермата на мъжа идва от мозъка му!С тази концепция се цели оргазмът на мъжа да се раздели на неговите две съставки: удоволственото психическо изживяване и самото семеизпразване. Нещо, което майката природа така съвършено е съчетала поради следните причини: едната е чисто хедонистично, чувствена. По този начин се удължава времето за самото полово сношение и оттук има гаранция, че и двамата партньори ще изживеят своите оргазми. А втората е, че след изпразването си у всеки мъж възбудата на пениса му изчезва кога за малко време, кога за повече. | А там, в Ориента, където все още съществува многоженство (един мъж с много жени), тази практика на полово сношение, без изпразване на мъжа, му дава възможност да поддържа съпругите си или наложниците си полово удовлетворени! Според тази теория мъжът може да има сексуални контакти с всичките си жени и да свърши чак при последната от тях! Методът да отлаганото семеизпразване на мъжа, е своеобразен начин на контрацепция, т.е. на предпазване. Прилага се точно в тези страни, където населението е многомилионно, а изхранването му е тежък проблем! И според мен това си е един социален икономически метод за ограничаване на раждаемостта! Значително забавено и трудно свършване, което се среща при някои мъже, внася също дискомфорт в интимния живот. Тук причините са най-различни. Някои хора поначало са по-бавни в реакциите си. Причината за едно забавяне може да бъде и изменения в органите на даден мъж, било в следствие на заболяване или пък на възрастови промени. На трето място идват редица психически фактори и психогенни невротични преживявания. Тъй като по редица причини у нас битува правилото, че половото сношение свършва тогава, когато при мъжа нещата приключат, нещо, което според мен е дълбоко неправилно, възниква въпросът: Колко дълго да трае половото сношение? Две-три минути или цял час! Различни са компетентните мнения. Разбира се, че преобладават тези, в които се препоръчва то да трае по-дълго, за да може партньорката да достигне до своята наслада. Моят отговор на този въпрос е: колкото трябва и колкото е нужно в този момент и на двамата! В едни случаи то ще бъде кратко, но много емоционално и ще бъде достатъчно и за двамата! Защото той ще е получил своето удоволствено изживяване на изпразването си. А тя – удоволствието от това, че е била желана и е смогнала да даде необходимото на партньора си. И това при нея ще е без притеснението и напрежението за липсата на нейния оргазъм, който в този случай съвсем не е толкова необходим!Така бързият акт не ще бъде проблем за взаимното им удовлетворение! В друг случай, когато тя вече е доста добре подготвена за бъдещия й оргазъм предварително от неговите ласки, нещата могат да протекат и по-бавно. Ето защо са прави тези мои колеги сексолози, които смятат, че сексът трябва да бъде или много кратък, или пък да трае цяла вечност. За финал съм подбрал два стиха от едно любовно стихотворение на поета Джордж Гарлинг: Запитай звездите и те ще потрепнат. Запитай листата и те ще прошепнат, че аз те мечтая, във нощ те сънувам в реалност желая и в сън теб бленувам |