Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Пише ви мъж на 52 г., но младолик и запазен. Преди 4 години се влюбих до полуда в по-млада от мен жена, която сега е на 33. След няколко месеца се оженихме. И за двама ни това е втори брак, синът й живее с нас. Задоволявам всичките им капризи, мил и внимателен съм с тях и много ги обичам. Само в едно май сдавам багажа. Сещате се, нали? Понякога не се възбуждам достатъчно и тя като че ли се дразни. Наскоро, макар и на шега, ми подметна, че май сме сгрешили с брака, защото възрастта вече ми личала. А това още повече ме стопира в леглото. Не знам как да запазя младостта си, как да съм по-активен, по-мъжкар? Дано ми дадете някакъв съвет!

Драгомир

Здравейте, д-р Врабчев! Дано ми помогнете да смъкна от плещите товара, който усещам напоследък. Имам много хубава връзка с Дамян, живеем заедно от 2 години, но от 2-3 месеца той започна да ме разпитва с колко мъже съм била преди него. И какви са били те. Понякога ми се иска да му разкажа всичко, не искам да имам тайни от него, но как да му кажа истината – че във всички мъже (може би 10-15 за моите 30 години, една от които беше дълготрайна връзка) АЗ бях влюбената, Аз ги обичах, Аз си ги избирах. Той едва ли ще разбере, че за мен не бройката е важна, а стойността на мъжа. Не смея докрай да му призная всичко – може да ме помисли за лека жена, макар че не съм на 18 или 20 години. И още по-лошо – как да му кажа, че аз съм обичала тези мъже? Как ли ще прозвучи това в неговите уши?

Габи

Реших да напиша това писмо до Вас, д-р Илия Врабчев, защото ми допадат Вашите отговори. Та ето какво ме учудва. Със съпругата ми Мина имаме хубаво семейство, две години вече сме заедно. Мислех си, че аз съм я избрал за своя съпруга, защото тя наистина е супер в леглото. Страстна и темпераментна жена като нея никога не бях имал. Излиза обаче, че не аз нея, а тя мен е избрала. Наскоро ми каза, че ме е предпочела пред другите мъже, защото съм бил най-добрият избор за баща на децата ни. Е, питам аз, къде тогава остава сексът? Нима не е той най-важният за запазване на семейството?

Камен

Д-р Врабчев, пиша Ви с надеждата, че ще ми помогне да намеря изход от ситуацията, в която се намирам вече втора година. Съпругът ми Христо е добър човек, и на мравката път прави. Притеснява ме обаче това, че е прекалено затворен и срамежлив, да не кажа задръстен. Като си легнем вечер и се любим, ако го помоля да направим нещо по-драстично, например френска любов, по-нестандартна поза или просто му кажа някоя мръсна думичка, той направо подскача като попарен и засича. Един-два пъти се опита да ми угоди, но усещах, че не му е приятно. Иска ми се да вдигна самочувствието му в леглото, защото той го заслужава – надарен е, можещ и секси мъж, но е стеснителен. Как да му помогна да се отпусне, докторе?

Мария

Здравейте д-р Врабчев! С интерес чета Вашите материали, които намирам за много полезни. Не намирам обаче отговор на моя проблем. От две години с един мой колега сме повече от приятели и между нас има непреодолимо привличане. Само че той предпочита да се любим в офиса през обедната почивка, набързо, а не да ходим по квартири и хотели, при положение, че пари не ни липсват. Все с многото работа се оправдава. Може би трябва да уточня, че и двамата сме семейни, но държим на семействата си и за развод и дума не може да става. На мен обаче ми се иска поне още малко да сме заедно – час-два-три... Иска ми се да ме гали по-дълго, да ме целува и прегръща, да ми говори мили думи... Но не мога да го убедя. Срам ме е да го напиша, но свършва за 5 минути и... като че ли бяга.
Милена

Здравейте, д-р Врабчев. От сърце ви моля да отговорите на писмото ми. Проблемът ми е, че жена ми по всяко време на денонощието се държи с мен като майка – обгрижва ме, глези ме, наставлява ме за всичко, което реша сам да направя. Признавам, това много ми харесва, но когато и в семейната спалня проявява майчинска загриженост – тоест, казва ми: направи това, не прави онова – вече ми идва в повече. Не знам как да изляза от тази ситуация и да й покажа, че в леглото аз нямам нужда от майка, а от съпруга любовница.
Гошо

Интервю с мистър Х., публикувано в известна медия

Правилото, че сексът решава всички проблеми, при Х не важи. По-точно не важи за съпругата му Ю. Каквито и опити за прави той, каквито и тактики да предприема, нищо не се получава. Иначе казано, леглото вместо да ги събира, ги разделя.

-Защо се получава така, Х? Как си обясняваш това разминаване?

-Ако можех да си го обясня, нямаше да поискам този разговор. Искрено се надявам, че по-опитните читатели ще ми дадат съвет. Все си мисля, че съм прав, че правя най-доброто за Ю, но не е така. А и нямам кой знае какъв опит. На 24 години съм, тя е на 22. Чувал съм, че под завивките всичко лошо остава в миналото, а при нас е точно обратното – на следващия ден дори е по-зле.

-Откъде според теб тръгват проблемите?

Отскоро имам нов приятел, красив, мускулест, отвсякъде Аполон. Но като че ли само на външен вид. Започнем ли да се любим, той по-скоро иска да докаже точно тази своя мъжественост – че е по-по-най- от другите, защото има плочки или бицепси. Само че аз, д-р Врабчев, не искам да показва мъжествеността си, а да ме люби мъжествено. Понякога мило и нежно, друг път по-бързо и спонтанно, но винаги си мечтая за едно – да е мъж, който дори и в секса показва, че ме цени, че съм желана, че съм обичана жена! Дали ще може да ми помогнете, след като самата аз не мога да си помогна? Не знам какво да направя.

Зорница

Винаги ли раните от детството след време се отразяват, тоест когато вече сме на 20-25 г.? Ето за какво иде реч. Запечатал ми се е един спомен, от който не мога да се отърся. Една вечер, понеже имахме много гости, които останаха да пренощуват у нас, се наложи да спя в стаята на родителите ми. Тогава бях на 10. Татко явно искаше секс с мама, защото настояваше да легне върху нея, а тя се дърпаше и казваше: не сега, изморена съм, остави ме, не ме насилвай пак... Помня и колко дълго плака след това тя, макар и тихичко. Не знам дали мама заспа, но аз не можах. Днес, когато вече съм на 24 г., видя ли приятелката ми да плаче в леглото, и се стопирам, просто не мога да се възбудя. При това, без причината да е в мен, без да я наранявам и обиждам. Просто, да кажем, тя се е сетила за някоя стара връзка и ми споделя, но се разстройва и започва да плаче. И тогава онзи спомен отново се връща.

Калоян

Здравейте, докторе! Имам към вас следния въпрос: Вярно ли е, че влюбването трае 3 години и после изчезва? Питам това не само защото съм го чел, а и защото напоследък го усещам на свой гръб. С приятелката ми сме заедно от 3 години, любехме се почти всеки ден, а от два-три месеца тя започна да се дърпа – все е заета, все ангажименти има... А нито работата е сменила, нито е почнала да учи, както мислеше. Дори се отказа да следва висше. Аз обаче не съм мъж, който може да издържа без секс, затова ви задавам този въпрос. И най-важното – обичам я. Предварително ви благодаря за отговора.

Асен

Д-р Врабчев, може би нямаше да ви пиша, но това, което искам да споделя с вас, не ми се случва за пръв път. Дори и сега, когато вече съм с друг партньор и още не сме правили секс, пак е същото.

Странно ми е защо мъжете трябва да "помиришат" жената /като при животните/. Какво толкова има в това? Чувала съм, че е възбуждащо за някои, но се надявам д-р Врабчев като специалист в областта си да ми обясни - за феромони ли говорим, или за нещо съвсем друго.
Първия път, когато ми се случи, вече бях в леглото и пост фактум видях, че той ме подушва. Според мен един истински мъж никога няма да откаже, ако жената го помоли с: "Искам да свърша в ръцете ти". А ето, че и сега е същото. Иначе казано, той има в ръцете си трептяща от страст жена, а не предприема нищо повече. Не зная това като намерение за продължение на връзката ли да го тълкувам, или си е чисто любопитство? Питам, защото човекът твърди, че ме желае, а никак не бърза да стигнем до края. Не че се оплаквам, но понеже прелюдията към основното и толкова желано от мен ястие е прекалено дълга и качествена, в шокиращи за мен ситуации аз свършвам. Признавам си, не бях правила евала на мъж! И то не защото съм някоя злобна кучка, напротив, никога не съм обиждала никого, а точно обратното – пазя достойнството на партньора си, независимо от ситуацията. А сега май си намерих майстора! За да стигна дотам, че да свърша само от потъркване на брадата му по мен, независимо по коя част на тялото ми! Получавам спазми от топлината на гласа му, чак се сгъвам на две, а след това ходя като току-що полята с кофа вода. Просто е гьол от възбуда! А според мен толкова малко се иска! Стига да чувстваш жената до себе си и да знаеш какво да направиш, че тя да не спира да те иска и да моли за още - понякога диво и необуздано, друг път тихо и кротко, като ласка, но винаги споделено, с невероятна нежност, възбуда и усещане. Говоря за миговете, когато не ти, а партньорът ти е важен.

И още нещо - чувала съм изказвания от рода "това е напикаване", защото свършвам много обилно, и ме хваща яд, но това е тема на друг разговор.

Мари