Вие ме попитахте - 12 Бърз секс за 5 минути не ми стига
Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса
Търсене
| Бърз секс за 5 минути не ми стига |
 |
 |
 |
|
Здравейте д-р Врабчев! С интерес чета Вашите материали, които намирам за много полезни. Не намирам обаче отговор на моя проблем. От две години с един мой колега сме повече от приятели и между нас има непреодолимо привличане. Само че той предпочита да се любим в офиса през обедната почивка, набързо, а не да ходим по квартири и хотели, при положение, че пари не ни липсват. Все с многото работа се оправдава. Може би трябва да уточня, че и двамата сме семейни, но държим на семействата си и за развод и дума не може да става. На мен обаче ми се иска поне още малко да сме заедно – час-два-три... Иска ми се да ме гали по-дълго, да ме целува и прегръща, да ми говори мили думи... Но не мога да го убедя. Срам ме е да го напиша, но свършва за 5 минути и... като че ли бяга.
Здравейте Милена, И ето сега започвам моя отговор до Вас. И така, имало едно време. Да бе, да. Ама имало едно време, „Имало едно време на Запад". Страхотен уестърн, италиано–американски, създаден през 1958 година. Страхотни актьори, режисьор, оператор, а за музиката на Еньо Мориконе да не говорим. И днес, като чуя основната мелодия на този филм ми настръхва кожата. Но днес не ще иде реч за него. Но ще дойде и неговия ред.
Та сега – имало едно време в Русия, извинете в СССР. И годината е 1956. Та бащата на всички народи, другарят Сталин, вече е на заслужена почивка в мавзолея, до другаря Ленин. А на Червения площад духа вятърът на промяната. Спокойно, не е другарят Горбачов. Още е рано за него. Сега е ред на другарят Никита Сергеевич Хрушчов. И се случва едно голямо чудо. И то по времето, когато у нас се казваше: „хубав ли е филмът или съветски?". Та това чудо се нарича „Карнавална нощ". И на всичкото отгоре, че и цветен. А още по-отгоре е и музикален. Сиреч актьорите не само играят, но пеят и танцуват. Това мисля, че се нарича мюзикъл, но тогава казва ли ти някой нещо? Казва ли ти...? И изведнъж от екрана нахлува при теб едно малко, но прекрасно момиче. И то играе, пее и танцува великолепно. И то така, че ти взима акъла. А пък аз тогава – едно бледо момче с много пъпки по челото, не спирах при всяка възможност да гледам този филм, много пъти. И така – ПЕТ МИНУТИ. Но коленопреклонно моля, да бъда извинен за липса на превод на български език на двете песни от този филм. Не можах да намеря такъв, който да бъде близо до оригинала. Можете да видите песента тук, а това е текстът ѝ: Я вам песенку спою про пять минут, Та защо ги цитирам тези пет минути от този филм? Ами защото види се, че понякога означават много. Ама много.... Сиреч, пак всичко зависи от гледната точка. И особено в секса. Да, подчертавам – особено в секса. И така, най-сетне две сродни души се намират. И не само това. Влюбват се една в друга. Хубаво, даже много хубаво. И любовта помежду им вече е факт. Но ..., ах, защо има това „НО" в живота ни? Защо?! Е да, ама живеем в общество. Тоест не сме сами. И искаме, не искаме би следвало са спазваме каноните, нормите и законите на това общество. Пък и ако щете и морала и етиката, даже и религиозните правила. Ами това – вие двамата с Вашия приятел намирате възможността и телата Ви да се любят, освен душите Ви. Но тази възможност ви се струва недобра. Любите се – и то къде. В обедната почивка в службата Ви и то само за пет минути. Разбира се, че сте права. Но от Ваша гледна точка! И какво се случва тогава? Ами на бюро, на маса, стол или на фотьойл. Сиреч на възможното, което има в офиса. Ама хич не е хубаво, разбира се. Каква ти романтика на бюро или на фотьойл? Друго би било – на удобен и широк матрак с хладни постели, музика и шампанско с ягоди. Класика в любенето... Че даже и незабравима природа около дадения хотел или мотел. И много, много по пет минути за взаимно галене, милване, прегръщане и целуване. И още, още по-много време взаимно да се говорят и мили, ама много мили думи. Тук вече това е класика в жанра! Но уви! Това е само една мечта за Вас. Защото точно това, иска, копнее и желае всяка жена. Много време за любов. И то на най-хубавото кътче от нашата планета! Нормално! Хайде сега и неговата гледна точка. Казвате, че има семейство. Вие също. И казвате – пари не липсват. Та в „Господари на ефира" има една реплика: „Ни е сигурно"! Мисля си, че при него той храни и облича това семейство. И не само това. Има и още такси, данъци, парични задължения и много, много други подобни финансови обезателства. А заплатата му е една. Нали? Сиреч – онзи така мечтан хотел или мотел с хладните завивки и шампанското с ягодите, който е в една райска природа си е само чиста проба блян. Уви! А петте му минути и неговото мъжко бягство след тях? Какво? Пак класика в жанра. Голяма класика. И така – АГОРА! Иде от древногръцки, сиреч от Елада. Публично място. Място за срещи, произнасяне на речи, място за пазаруване и какво ли още не. Ще рече, място за всички. И те могат и да влизат и да излизат от там, от агората. И вие, образно казано, се любите двамата в една такава своеобразна агора - Вашия офис. И всеки може да влезе и излезе от този офис. А тогава какво? Вече хич не следва епизод от романтичен филм. Както пяха нявга ФСБ. Не знам какво следва, но знам, че един мъж, който никога не свършва бързо – точно в такава една житейска ситуация - бързото му свършване, му е в кърпа вързано... И човекът – какво да прави? Хем иска да се любите, хем няма време, та даже и пари за да бъде всичко, както би следвало да бъде, хем и след като свърши така бързичко бяга... Питам се аз! Питам се аз?! Че кой бяга от хубавото? Кой? Кой? Ами той – Вашият избраник на сърцето Ви! Та това е от една страна! А от друга... А от друга... е моралът! Тук аз съм нищо. Нямам право да съдя и да давам съвети. А камо ли пък да имам и собствено отношение към Вашия случай. Всичкото това е право на нашия Господ Бог. Прости ми, Господи, че напразно споменавам името Твое! Знам, че Ти виждаш и прощаваш всичко, което ние людете правим за щяло и нещяло! Знам! И затова ще кажа на Вас – тези мои читатели, които биха ме запитали следното: „Ама защо тази госпожа и този господин не се разведат, за да може спокойно и горещо да се насладят на дълбоките им взаимни чувства? Чувства на непреодолимото им привличане! Защо?" А сега де? Къде тук е онова нещо, което се нарича щастие. Къде? Не знам... но знам, че не е там, където няма слънчевата топлина на взаимната ни човешка любов.
„Песенка о хорошем настроении" Если вы нахмурясь выйдете из дома, И улыбка, без сомнения, Если вас с любимой вдруг поссорил случай, Если кто-то другом был в несчастье брошен, И улыбка, без сомнения, Да, хубаво е – много е хубаво, когато обичаме и сме обичани! д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт |
