Вие ме попитахте...
|
Здравейте приятели,
Здравейте за ЕПИЛОГ!
Здравейте, мои читатели в тази рубрика – „Вие ме попитахте"!
И както се казва дойде време да си кажем, както там на кораба Титаник „време е да си кажем сбогом"!
Спокойно – няма да е Сбогом. Само може да е Довиждане! Но това само от нас зависи. От вас и от нас!
Тази рубрика е добра, но може след като сега си казваме сбогом с нея, след нея да пораздвижим заедно с моя приятел сър Роберт от План С ЕООД предишни рубрики тук , или пък да започнем нова рубрика.
Но знайте, няма да се разделяме! Имаше една фраза в една руска песен „Още не е вечер"! Запомнете това! Още не е вечер. И ако има сълзи – те не са за раздяла, а за ново начало! Е, как сега да не попеем малко с една много хубава песен ? Много хубава песен! Познайте от първи път! Ами да - „Бургаски вечери"! Спомняте ли си „кой ви изплете в тази тънка бургаска мъгла..."? Моля ви, тя е за паметта на незабравимия Гого и в чест на фамилия „Тоника", формацията „Домино", дуета „Шик" и новите „Пет сезона"! Все бургазлии. Ако не по произход, то по призвание - като мен! Ето го и текста, заслужава си да го запомните. И още нещо - текстът на песента е на Иван Ненков, а музиката е на композитора Иван Коларов. Все хора, напуснали този наш човешки свят като непризнати и несретници. Защо така бе хора? Защо? И добре, че беше Гого, добре! И така:
БУРГАСКИ ВЕЧЕРИ
Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.
Не сте ли слизали ничком по гребена
на уморените, вечни вълни,
гдето почиват синьо зелени
бури родени от зли ветрове
Припев:
Там е зеленият бряг на мълчанието
Чайки и гларуси там не летят.
Там е закотвен черния вятър
Мъртвия хор на стария свят
Спомени, спомени идват отлитат
Стари приятели от минали дни.
Вий не забравяйте, кой ви остави
толкова синя добра тишина.
Може да пеете , но не плачете! Това Гого не го иска, повярвайте ми... А иначе се казва не край, а ЕПИЛОГ!
Ваш: д-р Илия Врабчев
|
|
Пише ви 26-годишна жена от Испания. Работя тук от 8 месеца. Неотдавна във Фейсбук се запознах с много красив мъж. Предстои ми да се видим след месец, защото реших заради него да си взема седмица отпуска и да отскоча до България, за да се опознаем по-добре. Той обаче не спира да се хвали с колко жени е бил и как всички били доволни от него. В града му се носела славата на плейбой и жените не спирали да му се натискат. Абе, има самочувствие на Дон Жуан. Аз обаче съм чувала, че мъжете, които все за секс говорят и за това, колко бройки са имали, хич не ги бива в леглото. Така ли е, д-р Врабчев?
Станимира
|
|
:д-р Врабчев отговаря
|
|
Прочетох тази мисъл в една книга и много се замислих. Сама разбирам и виждам, че сексът се издига в култ в последно време, но се запитах - дали пък и едно време не е било така? Дали и тогава нашите родители не са правили същото, което и ние сега, но са се крили по-успешно? Та тази мисъл се върти постоянно в главата ми и ще ви бъда благодарна, д-р Врабчев, ако прочета и вашето мнение.
Десислава, 25 г.
|
|
:д-р Врабчев отговаря
|
|
Здравейте, д-р Врабчев! Обръщам се с молба към вас, защото много, ама много съм объркана. Преди има-няма 5 години се запознах с едно момче. Казвам момче, щото аз съм на 32 г., а той на 29. От друг град е (далечен от моя). Аз си имам приятел от 11 години, но той е мамино синче - нито живеем заедно, нито сме женени, нито нищо, и най-странното е, че не правим секс, а аз съм млада и секси мадама. С въпросното момче се виждаме, като има работа в моя град, но чувствата ми към него ескалират. Той от 2 години също си има приятелка, но казва, че си я има ей така, само за пред хората. Към мене изпитвал чувства, иначе нямало да иска да се виждаме и т. н. Последния път освен секс, спахме и заедно в едно легло. Той ме беше стиснал цялата в здрава прегръдка, но ми вика, че разстоянието и неговата работа пречели да се виждаме по-често. И аз му споделих за чувствата си. А с моя приятел до толкова вече сме се отчуждили, че не забелязва блясъка в очите ми. Това е моята дилема, скъпи ми докторе. Какво мислите по въпроса? Не знам какво да правя, кой път да поема – дали да не оставя и двамата? Но оня път, като казах на момчето, че това вече е последното ни виждане, той ме попита защо. И аз му обясних всичко, от-до! Това момче наистина се интересува от мен. Просто не знам, докторе, не знам какво да правя. Помогнете ми, моля ви! Луда фенка съм и на вас самия. Няма да давам имена, искам писмото ми да е анонимно.
Обърканата
|
|
:д-р Врабчев отговаря
|
|
|
Вие ме попитахте - 14
